Когато в дадена професионална среда има неблагоприятни за работниците условия на труд, се въвежда физиологичен режим на труд и почивка. Неговата цел е работоспособността на служителите да се запази и да се облекчи усещането им за умора. Това предпазва здравето им и им предоставя по-благоприятни работни условия. Този метод на работа е различен от останалите почивки, регламентирани по чл. 151 от Кодекса на труда. Докато те са част от работното време, физиологичните почивки не влизат в него.
Кога се въвежда физиологичен режим на труд и почивка?
Подобен режим на работа се прилага в следните ситуации:
- Когато дейността се извършва в монотонна и принудителна работна поза;
- При наличие на високо нервно-психическо натоварване в работната среда;
- В случаите с определена трудова норма;
- При сменна работа;
- Когато работният процес включва неблагоприятен микроклимат или работа на открито;
- Ако служителите извършват задълженията си чрез използване на видеодисплеи;
- В случаите с наложен ритъм;
- При присъствие на рискове, поради наличие на шум и/или вибрации;
- При товарно-разтоварна работа.
Допълнителни изисквания са:
- Постоянен и равномерен работен процес с над 6 часа работен ден или смяна;
- Наличие на разработен режим за дейността.
За да може, обаче, да бъде въведен този режим, е необходимо служба по трудова медицина да извърши оценка на риска. Тя се прави въз основа на Наредба 5/1999 г. Спрямо това проучване се установяват факторите, които дават основание за въвеждане на физиологични почивки.
Как служба по трудова медицина ще ви помогне?
Първо е необходимо да се обърнете към специалистите по трудова медицина, за да преценят какви са условията в работната среда, в която служителите ви полагат труд. Те проучват всички потенциално вредни фактори и разработват подходящ режим на труд и почивка.
Той може да се прилага по няколко начина и да е с различна продължителност и брой на почивките. Това зависи от тежестта на извършвания труд и на целия процес на работа във фирмата ви.
Видове физиологични почивки
Съгласно условията за безопасност и трудова медицина, физиологичните почивки за служителите могат да са няколко вида.
- Активни – при тях се извършва двигателна дейност, която може да включва някакъв вид физически упражнения или други типове спортни активности.
- Полупасивни – в този случай почивката се състои от разходка, различни леки физически упражнения или спортни игри.
- Пасивни – тук се набляга главно на разтоварването от психичния стрес, като този тип почивки са в свободна, често седяща, поза и включват музика, четене и други подобни.
Какво следва после, съгласно изискванията на трудова медицина?
След като служба по трудова медицина е определила какъв е най-подходящият физиологичен режим на труд и почивка, работодателят следва да информира работниците си за това. Те, на свой ред, могат да изберат свободно как да прекарват тези почивки.
Физиологичната почивка се извършва извън работното място. За целта е необходимо специално обзаведено помещение или площадка. Често те се обособяват като „рекреационни възли“ или „зони за почивка“.
На работни места, където условията позволяват възможност за релаксация, например в офис, почивката може да се извърши без отделни помещения за целта.
Характерът на тези почивки е:
- При 8-часов работен ден – две почивки, 2-2,5 часа след начало на работа и 1,5-2 часа след почивката за хранене.
- При 12-часов работен ден – поне две регламентирани почивки, в двете отделни половини на работния ден, с продължителност от половин час всяка.
- Дейности с нервно-психично и нервно-сензорно напрежение или при натоварване на локални мускулни групи и малките мускулни групи – чести и кратки почивки през работния ден.
- При тежко или много тежко физическо натоварване – физиологичните почивки могат да заемат до 25-50% от времето за работа.
Като за дейност с тежко или много тежко физическо натоварване се определя тази, при която енергоразходът на служителите е над 5 килокалории на минута.
При нощна смяна почивките са по-дълги, а в същото време има и няколко допълнителни условия:
- Последователните нощни смени не бива да са повече от 4-5;
- Времето за отдих между две нощни смени трябва да е поне 12 часа.
Работодателят трябва да въведе тези условия на трудова медицина в Правилника за вътрешния трудов ред. Необходимо е и да запознае служителите си с него и с всички условия, които включва.
Служба по трудова медицина отговаря за оценката на ефикасността на режима. Това, обаче, се извършва поне една година, след като той е въведен, за да могат да се получат реални данни за физиологичните почивки, които са осигурени на служителите, и как те им влияят.
