Какво означава трудова злополука – определение?
Точна дефиниция за трудова злополука се съдържа в чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В ал. 1 в цитирания член на нормативния документ се посочва, че всяко внезапно увреждане на здравето, което е възникнало по време на, по повод на и във връзка с извършваната в интерес на предприятието от работник/ служител работа, след което е настъпила временна или трайно намалена неработоспособност или смърт, се определя като трудова злополука. В ал. 2 се разширява обхватът на понятието, като се добавя, че в него се включва и злополука, възникнала по време на обичайния път за работа или при тръгване от нея до място на живеене с постоянен характер; мястото, където служителят се храни по време на работния ден или мястото, където се получава възнаграждението. Не се считат за трудова злополука случаите, при които:
- Служителят е увредил здравето си с умисъл;
- Патологични състояния, настъпили като последствие от заболявания, описани в Наредбата за медицинската експертиза.
Секторно законодателство
Освен посочените по-горе нормативни документи националното законодателство в тази област включва и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (често наричана в практиката само Наредба за трудова злополука), и Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”.
Действия и документи при трудова злополука
При възникване на ситуация, която може да се дефинира като трудова злополука, следва да се осъществи вътрешно разследване в предприятието, като се издаде от осигурителя специална заповед, определяща състава на разследващата комисия. Последната следва да се състои от поне трима души, като задължително изискване е да присъства представител на Комитета/ Групата по условия на труд. При наличие на синдикални представители в организацията, поне един от тях също трябва да бъде включен в заповедта за назначаване на комисията. Също така с решение на ръководството може да се предвиди и участието на представител на конкретната служба по трудова медицина, с която има сключен договор предприятието.
Ходът на разследването следва да се документира, като се представят следните писмени показания:
- На свидетелите на злополуката (поне трима, ако има такива);
- На претърпелия злополуката (ако е възможно и той е в състояние да свидетелства);
- На прекия ръководител на пострадалото лице;
- На лицето, оказало първа помощ, при условие, че не става дума за представител на Спешна помощ, за която това не важи.
Ако инцидентът се е случил по време на път за/ от работа, показанията следва да са от пострадалия (ако е приложимо в конкретната ситуация) и от лицето, което е подало информация за злополуката. В този случай е препоръчително да се включат и показания от лице, което да даде показания относно обичайния път за придвижване на претърпелия инцидента.
При документирането на разследването се изисква да се впишат следните данни: три имена на свидетеля, длъжност, предприятие, дата и час; описателен текст за случилото се; текст за лична отговорност за верността на написаното с име, ЕГН, подпис, дата и час.
След като приключи разследването се съставя протокол за трудова злополука. В него, освен резултатите от разследването и показанията на посочените по-горе лица, трябва да присъстват също така и следните реквизити:
- Данни на осигурителя;
- Точна информация за времето и мястото на възникване на злополуката;
- Характеристика на работата на пострадалото лице/ лица;
- Действия на пострадалия/ пострадалите и отклонения от установените действия в момента на злополуката, както и материалния фактор, свързан с описаните действия;
- Начин на увреждане и свързания с него материален фактор;
- Установени нарушения на действащата нормативна уредба и лицата, отговорни за тях;
- Мерки за елиминиране на риска от подобни злополуки.
С оглед недопускане на трудови злополуки, работодателят трябва да направи извънреден инструктаж на служителите, когато трудовата злополука е станала по време на работа / чл.55, ал. 1 от КТ/.
Описаните реквизити в протокола са почти идентични с тези, които трябва да се попълнят в Декларация за трудова злополука (тя е по образец на Националния осигурителен институт (НОИ).
Протоколът следва да се изведе с номер, който е в зависимост от установените такива злополуки в предприятието (ако е първи инцидент, ще е под номер 1 например и т.н.).
Декларация за трудова злополука
За всяко пострадало лице се попълва декларация за трудова злополука. Тя е по образец на НОИ и се изисква да се представи в четири екземпляра. За декларирането на инцидента в Националния осигурителен институт трябва да се внесат и редица други документи, като изчерпателен списък можете да намерите на сайта на НОИ или да се свържете с екипа на нашата Служба по трудова медицина.
Понякога в практиката възникват непредвидени обстоятелства, като най-често се забавя издаването на болничен при трудова злополука. Възможно е такива закъснения да възникнат и при набавянето на други изисквани от Осигурителния институт документи. С оглед на факта, че законодателството изисква в срок до 5 работни дни от момента, в който е получена информация за възникналата злополука, да декларирате същата в НОИ, нашите консултанти по трудова медицина в София съветват да предадете наличната документация преди изтичането на срока. Останалите документи бихте могли да допълните, когато те бъдат готови.
Обезщетения при трудова злополука
При установяване възникването на трудова злополука и признаването ѝ като такава пострадалото лице или неговите наследници имат право на:
- Обезщетение при трудова злополука и смърт;
- Парично обезщетение при трудоустрояване;
- Лична или наследствена пенсия за инвалидност;
- Парична помощ за профилактични и рехабилитационни процедури.
Следва да се има предвид че обезщетението при изплащане на болнични при трудова злополука е регламентирано в чл. 41. ал.1 от КСО „Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността“
Когато злополуката не бъде декларирана от работодателят, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в срок една година от настъпването на злополуката в териториалното поделение на НОИ.
Задължително е застраховка за риск “Трудова злополука” да бъде направена от работодателя за всички работници и служители, извършващи работа, при която съществува риск за здравето и живота им, определени със заповед на МТСП, които по код на икономическа дейност попадат в заповедта.
За въпроси или конкретни казуси във връзка с трудова злополука – видове, документиране и деклариране, нашият опитен консултантски екип е на ваше разположение. Дългогодишният ни опит като Служба по трудова медицина ще ви помогне да намалите съществено рисковете за възникване на злополуки, а при възникването им – да спазите законовите изисквания и да документирате в срок целия процес.
